Република България
Home За областта
За областта
 

Туризъм


jpg

Територията на Кюстендилска област с географското си положение, природни дадености, специфичното културно-историческо наследство и с развитието  на европейските транспортни коридори Е-4 и Е-8, е изключително подходяща за туризъм.

Великолепното съчетание от благоприятен климат, минерални води, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата характеризират Кюстендил и региона като “златна мина “ за развитие на комплексен туризъм: Спа, Балнеологичен, Културен, Планински, Ловен,  Зимен, Селски и др. форми на туризъм.

 Балнеологичен туризъм


pngНа територията на Кюстендилска област има топли минерални извори, които в съчетание с рехабилитационните центрове биха могли да бъдат оползотворявани от туристическа гледна точка. Наличието на геотермални води непосредствено в обекти–паметници на културата и в зони с концентрация на културно–историческо наследство е потенциал за развиване на балнеоложки туризъм .
Основен структурообразуващ фактор за развитието на областа през вековете са топлите минерални извори, чиито лечебни свойства са допринесли за известността на града през вековете и сега. Днес в санаториумите на града са разкрити кабинети за лечение на артроревматични заболявания, гинекологични заболявания с лекуване на стерилитет у жената, неврологични и кожни заболявания, отравяния и др. Лековитата минерална вода, заедно с добрите климатични условия, красивата природа и богатата културна традиция, създават отлични условия за пълноценен отдих за българските и чуждестранни туристи и гости на региона.

 Химичен състав на водата: Баров



bmpСамият град Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 50 до 74°C и с хубава студена вода за пиене.

По състава си водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна и  съдържа главно Sulfure de Sodium и Hyposulfite de Sodium и се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини, а именно: Eaux le Bonnes, Bagneres de Luchon, Bagneres de Luchon, Bareges et cauterets.

За първи път резултат от химичният анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж под ръководството на Директора E. Chesneaum, от химик – минен инженер на два от по-големите извора Bouchard.

Минералната вода от многото източниците има почти постоянно химично съдържание и температура. Тя е чиста, безцветна, с приятен вкус и лек мирис на водороден сулфид. Водата е с лека концентрация на минерали, гореща е и съдържа сулфиди, силиций, хлор и натриеви  сулфати, с дебит 2.400 л/м. Лечебните и профилактичните й качества се дължат главно на сулфидите, високата температура, хипотоничния  ефект, леката  минерализация и относително високото съдържание на флуор. Благодарение на нейните натриеви,  магнезиеви сулфати и бикарбонати тя отчасти е разслабителна и указва чудесно ползотворно действие върху хора  страдащи от стомашни болести, също може да се употребява за инхалации за разни дихателни болести. Освен за бани минералната вода изстудена може да се ползва и за пиене.

   Културен туризъм


Понастоящем, съгласно утвърдения и обнародван регистър на региона, със статут “на паметници на културата”  са защитени 1052 индивидуални и групови паметника. От тях : паметници със световно значение-1, национално значение- 35,паметници на културата от местно значение-218,  в ансамбъл –776, за сведение-22. От тях 194 са археологически, 710 архитектурни, 54 исторически и 94 художествени.jpg

 На територията на региона се намира културно –историческия паметник със световно значение Рилска света обител, гр. Рила-Рилски манастир,обявен за Паметник на културата от световно значение/ VІІ редовна сесия на Комитета за световно наследство- Флоренция, 5-9.ХІІ.1983г).

.jpg

Манастирът е разположен  в уникалната природна среда на Национален парк Рила, Природен резерват “Риломанастирска гора”, Природен парк “Рилски манастир” и  в близост до Национален парк “Пирин”- обект на световното природно наследство / обявен. 1983 г. /. На територията на областта се намират и 35 уникални паметника на античното, средновековно и възрожденско изкуство и култура, неразделна част от националното и световно културно наследство, обявени за паметници с национално значение.

В Кюстендилска област се намират 1052 паметника на културата, като повечето от половината са съсредоточени в община Кюстендил. Благоприятно е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, поречието на р. Струма и планината Осогово. Община Кюстендил притежава изключително богато културно–историческо наследство с най–широк спектър от историческа периодика и много високи стойности като качествена характеристика. Архитектурен и археологически резерват “Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, обявен на 21.02.1977 г., с решение №17 на МС и многобройните, единични паметници на културата от Възраждането обогатяват съкровищницата на културното наследство.jpg

Културно–туристически маршрут “Кюстендилски регион – средище на древни култури” обхваща общо 14 паметника на културата с изключително висока научно – историческа и архитектурно художествена стойност от всички културно–исторически периоди в хронологичен интервал от VII хилядолетие пр. Хр. – XIX в. Маршрутът включва 4 от най–ярките и запазени антични паметници на Пауталия, разположени в границите на “Национален архитектурен и археологически резерват Пауталия – Велбъжд - Кюстендил”, Римски терми – ІІІ век, акропол на Пауталия- ІV век, антична и късно–антична крепост на хълма “Хисарлъка” /ІV – ХV век/, средновековна “Пиргова кула” /ХІV век/, джамия “Ахмед бей”/ 1575/, църквата “Св. Георги”– град Кюстендил /Х век/…..

jpg

Маршрутът е обезпечен със сравнителна добра туристическа и комуникационна инфраструктура. За обслужването е открит туристически информационен център в Кюстендил и информационни бюра в гр. Рила и гр. Сапарева баня. Изграждането на обща информационна мрежа обединява усилията за ефективно и пълноценно провеждане на рекламна кампания и съвременно информационно осигуряване и отговаря на нуждите на местната общност и потенциалните туристи.

С реализирането на проекта на община Кюстендил и фирма “Хигия” по Програма ФАР BG 0202.01 за реставрация на културния паметник “Дервиш баня” се възстанови още един емблематичен за града туристически обект. В приоритетите на общината и ревитализацията на сградата и нейната градоустройствена адаптация, в рамките на площадното пространство.

Архитектурните, археологическите паметници и музейните експозиции са репери на културната памет на древния град и неговата градска територия.


Планински туризъм


В региона планинският туризъм е представен от маршрутно-познавателния туризъм  като отлични възможности за него предлагат добре обозначените маршрути в Рила и Осогово, водещи до добре известни национални обекти.jpg

Релефът на Осоговска планина е удобен за пешеходен туризъм. До сърцето на планината, района около х. Осогово, местностите Три буки и Мандрата, където са основните туристически обекти се достига за 20 минути (21 км) по удобен и предлагащ живописни изгледи асфалтов път. Наред с маркираните и използвани туристически маршрути от с. Богослов до х. Иглика и от х. Осогово до вр. Руен, има възможности за разработване на различни по продължителност и трудност екомаршрути, които преминават през територии със значително видово разнообразие, включително редки, защитени и застрашени видове, ендемити, реликти и лечебни растения. Като регион с бивш статут на гранична зона и силно обезлюдяване има сравнително добро равнище на опазване на биоразнообразието. В планината има 11 маркирани от БТС туристически маршрута.

.jpg

       Стръмните склонове на Кабулския дял на Северозападна Рила, дълбоко врязаните    долини на р. Джерман и р. Горица, циркусите на Седемте рилски  езера, предлагат маршрути за излети и екскурзии. В близост до гр. Сапарева баня е курорта Паничище. Разположен е в северозападната част на Рила при надморска височина 1350-1450 м. 

       Тук се намира най-ниското и единствено безотточно езеро в Рила, което е своеобразен природен феномен. Паничище е изходен пункт на туристически маршрути към високопланинската част на Рила. В тази част на парка минава и Европейски туристически маршрут Е-4, свързващ западната част Пиренейския полуостров - Португалия и южната част на Балканския полуостров – Гърция.
    Добри условия за планински туризъм има в част на Мальовишкия дял на Рила планина, ПП «Рилски манастир», хижа «Рибни езера».
        Природни условия за развитие на туризма има в Дупнишката част на Рила, но все още няма развита съвременна туристическа инфраструктура.


 
 
 Ловен туризъм

     jpgПрез февруари 2001 г. е създадена Държавна Дивечовъдна станция “Осогово” на територията на държавно лесничейство “Осогово” с площ от 16 812 ха. и надморска височина от 600 до 1 700 м. Построени са заслони и места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата по на.jpgй-посещаваните маршрути. В района на ДДС “Осогово” са разпространени повсеместно сърната, дивата свиня и заека, а от хищниците: вълка, лисицата и дивата котка. В землищата на селата Раненци и Жиленци се срещат яребица и кеклика.
  В горните течения на реките Бистрица, Банщица, Елешница, Новоселска, Глогозка и Млачка река всяка година се извършва изкуствено разселване на балканска и американска пъстърва. Постоянният воден отток и подходящите места ги правят привлекателни обекти за риболовен туризъм.
Дивечовъдната станция разполага с коне за практикуване на конен туризъм и лов.




 Зимен туризъм
   Осоговската планина е изключително благоприятна за развитие на зимни спортове и ски туризъм. Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см.jpg

Хижа „Три буки” в резултат на извършената реконструкция се превърна в модерен спортно – туристически комплекс, с изградени басейн, футболно игрище, тенис-корт, игрище за плажен волейбол, и др. спортни съоръжения, като предстои изграждане на туристическа столова за 50 души и комбинирана спортна зала за волейбол, баскетбол, ханбал и фитнес зала.
В хижа „Иглика” в момента се извършва реконструкция, която съобразно изготвения архитектурен проект, ще представлява модерен туристически обект.
Хижа „Осогово”, която е най-старият туристически обект в Осоговската планина, строен в периода 1926- 1928 г., в момента е в процес на ремонт. Извършва се ремонт на кухнята и част от спалните помещения. През следващата година ще се ремонтира покрива на хижата. Ще се оборудва помещение за туристическа столова.
Освен обектите на дружеството, важно място за развитие на туризма имат ведомствените бази. Не по-малко значение ще има и базата, която предстои да бъде построена през следващите 10 години.
В тази връзка от особено значение е изготвянето на кадастрален план, който да уточни местата, на които може да се строи. Голяма част от Осогово е вододайна зона и безразборното строителство ще нанесе непоправими щети в планината. В тази насока много важно е становището на предприятията „Енергоснабдяване”, „В и К”, „Пътно управление”. За всеки нов обект трябва да има становище и на Дирекцията по опазване на околната среда.
В близките години наложително е изграждането на пречиствателна станция за отпадните води от обектите. Изградените септични ями към сегашните обекти няма да са в състояние в бъдеще време да изпълняват функциите си.
 Сериозно внимание трябва де се отдели на водопроводната мрежа. На сегашния етап до известна степан тя върши работа, но с оглед на новото строителство е наложително да бъде извършена цялостна реконструкция.
В недобро състояние е съобщителната връзка с обектите в планината. Необходима е подмяна на кабелите от страна на предприятието за далекосъобщителна техника, така също изграждане на клетки от мобилните оператори.
В следващите години е необходимо да се предвиди подобряване на пътната мрежа и обособяване на паркинги на подходящи места. Много важно е развитието на обществения транспорт, който ще съдейства за развитието на туризма.
С оглед привличането на повече туристи в базите на Осоговската планина от съществено значение е изграждането на нови ски-писти и влекове, както и маркиране на нови туристически маршрути. На сегашния етап съществува една детска писта в района на спортно – туристически комплекс „Три буки” и друга нормална писта в района на хижа „Осогово”. В момента в процес на строителство е нова писта в района на местността „Плавилото”.
За задоволяване нуждите на желаещите да практикуват ски-спорта според нас в близките 10 години е наложително изграждането на още 1-2 нови модерни ски-писти и то главно по северните склонове.
По отношение развитието на пешеходния туризъм от съществено значение е оформянето и маркирането на нови 2-3 туристически маршрути с изграждане на чешми, а там където е необходимо и туристически заслони.
Бъдещото развитие на Осоговската планина предполага и строителството на лифт, който да облекчи излизането в планината на почиващите в града български и чуждестранни туристи.
За разнообразяване на престоя на туристите в планината освен практикуването на пешеходен туризъм или ски-спорт, важно е в следващите години да се има предвид и следното:

.jpg   Намиращият се между Спортно – туристически комплекс „Три буки” и Профилакториум „Пътнически превози”горен парцел де се обособи като център за провеждане на разнообразни спортни, туристически и културни прояви за туристите и почиващите в обектите в планината. На този терен се провеждат и могат и в бъдеще де се организират и провеждат състезания.

    Правилно ще бъде с помощта и съдействието на ДДС „Осогово” да се създадат трасета за състезания и демонстрации с планински велосипеди, мотори и моторни шейни.
    Намиращият се в местността „Студен кладенец”,  обект на бившия отдел „Почивно дело” на БПС в бъдеще може да послужи за основа за изграждане на прекрасен център за игри и развлечения на почиващите в града и планината туристи.

  Високопланинската част на местността  Паничище в Рила планина предлага и подходящи условия за зимни спортове - ски-спускания и пързаляне с шейни. Там са изградени общо 4 хижи /”Скакавица”, “Пионерска”, “Ловна”, “Рилски езера”/ и няколко хотела и ведомствени станции, по- големите от които са : хотел “Планински езера” /200 легла/, хотел ЖПУ – София /150 легла/хотел “Скакавица” и хотел “Зелени Преслав”. Хижа “Скакавица” е известна с това, че е първата хижа в България. Най-голямата хижа в Паничище е х. “Рилски езера” с капацитет от 120 легла, намираща се и на най-голяма височина 2100 м., а най-малката е х.“Ловна” – 50 легла.  Капацитетът на курортната база е 1500 легла. Към всички хижи има изградени ски писти, като техният брой общо е 7. Средната им дължина е около 500 м., а денивелацията им варира от 120 до 600м. jpgНай-дългата и стръмна писта е при х.”Рилски Езера” – 1100 м. и денивелация 500 – 600 м. Всички писти в селището разполагат със ски влекове с изключение на тази при х. “Ловна”. Тук се намира и единствената у нас писта за спортни шейни, която отговаря на международните стандарти, а ски-пистата при местността «Аждера» се използва за регионални състезания. За подобряване условията за зимни спортове е необходимо изграждане на нове съоръжения – писти, лифтове и влекове, както и ремонт на съществуващите. Възможно е сегашните писти да бъдат продължени и до обработени в техническо отношение и с оглед безопасността на туристите.



 Селски туризъм


       jpg  Подходящи за този вид туризъм са малките общини на територията на областта – Трекляно, Невестино, а също така и Рила, Кучериново и Сапарева баня. Този алтернативен туризъм все още не е развит, но цялостното развитие на комплексния туризъм може да обуслови и предизвика неговата изява като туристически продукт, като допълнение и обогатяване на основните пакети туристически услуги.
   


.jpg


 

Култура


jpg

 На територията на Кюстендилска област са напластени културно-исторически пластове от античността, Средновековието и Възраждането, с множество разкрити и съхранени уникални архитектурно–исторически паметници: тук се намират 1052 паметника на културата, като повечето от половината са съсредоточени в община Кюстендил.

Като цяло културно-историческите материални следи са разположени неравномерно в територията на областта. Тяхното ситуиране очертава картината на традиционно-устойчивото историческо развитие в няколко културни зони и средища.
Това са:
- зоната Кюстендил, в която се преплитат и напластяват всички културно-исторически периоди на развитие, представени от материални образци с много висока стойност;
- зоната Бобошево - Рилски манастир, която съдържа най-значимите образци на средновековната и възрожденска християнска култова традиция;
-зоната Дупница - Сапарева баня, събрала богато многообразие от исторически материални следи от праисторията до днес на ограничена по площ територия.
-Тук се намира Рилският манастир – архитектурно-исторически паметник от световно значение, ситуиран в уникалната природна среда на Рила планина.
Културно-историческите материални и духовни следи в Кюстендилския край са били обект на проучване още от края на миналия и началото на нашия век. В резултат, към настоящия момент със статут на “паметници на културата” са защитени 1052 единични и групови обекта. От тях 194 са археологически, 711 - архитектурни, 54 - исторически и 94 са художествени.
Съгласно утвърдения и обнародван регистър на паметниците на културата за областта те са категоризирани по стойността си както следва:
-Паметници на културата от световно значение - 1;
-Паметници на културата от национално значение - 35;
-Паметници на културата от местно значение - 218;
-Паметници на културата в ансамбъл - 776;
-Паметници на културата за сведение – 22;

jpg


 

Икономика


Югозападният планов район има най-голямо икономическо развитие и най-висок БВП, но най-големи вътрешно-регионални различия. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди  област Перник.

Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат следните сектори на икономиката:

  •     бизнес-услуги
  •     транспорт и съобщения
  •     преработваща промишленост
  •     държавно управление
  •     търговия и ремонти
  •     енергетика
Най- малка БДС се наблюдава в строителството и във финансово-кредитния сектор.
Тенденция към устойчиво намаляване на БДС се наблюдава най-изразително при секторите :
  •     селско и горско стопанство
  •     добивна индустрия
  •     преработваща промишленостjpg
  •     строителство
Тенденция към устойчиво увеличение на БДС се наблюдава в секторите :
  •     търговия и ремонт
  •     хотели и обществено хранене
  •     транспорт и съобщения
  •     финанси и кредит
  •     бизнес – услуги и недвижими имоти
  •     държавно управление
Отрасловата структура на промишлеността в област Кюстендил е съставена от четиринадесет основни сектори, от които водещи и доминиращи са:
  •     Енергоснабдяване, газоснабдяване
  •     Химическа – фармацевтична промишленост
  •     Текстилна промишленост, производство на конфекция и ишлеме
  •     Добивна промишленост и производство на строителни материали
  •     Хранително-вкусова промишленост
  •     Производство на електро-, оптично и друго оборудване
  •     Металургия и производство на метални изделия, без машини
  •     Производство на лицеви кожи и изделия от тях
  •     Строителство
  •     Търговия и услуги

 Селско стопанство

        Основната задача в развитието на селското стопанство е възстановяване на традициите в овощарството, като максимално се използва научния потенциал на Института по земеделие-Кюстендил. От новосъздадените овощни градини около 70% заемат черешите, 26% - ябълки и остатъкът заемат сливи и вишни.В районите с потенциал за лозарство се наблюдава повишен интерес към създаване на нови площи лозя.
 Някои от основните проблемите, които се наблюдават в отрасъла  са следните:jpg
  •     Собствеността върху земеделската земя в по-голямата част от случаите  е в съсобственост /няма делба между наследници/, което комбинирано с малките размери на възстановените имотите поставя пред желаещите да развиват овощарството сериозни проблеми относно оптималните размери на овощните градини.
  •     Съществуващите и плододаващи овощни градини се отглеждат по начин далеч от оптималната и научно-обоснована технология, което води до намаляване на добивите, ниското качество и от там  по-ниска цена, а като цяло и по-нисък размер на БВП. Причини за това твърдение са липсата на средства за агротехнически и агрохимически мероприятия в земеделските стопани, както и липсата на специализирана и ограниченото количество на всякаква годна селскостопанска техника. Липсата на действаща хладилна база принуждава земеделските стопани да търсят бърза реализация при ябълките, дори на изключително ниски цени.
  •     Така сложилата се ситуация от няколко поредни, неблагоприятни от климатична гледна точка години, обусловила много ниските добиви/ особено при черешите/ , липсата на застрахователна култура в земеделските производители, нежеланието на застрахователните компании да поемат ангажименти в достатъчна степен доведе до намаляване на доходите от овощарството

jpg
Тенденцията през последните  години е в увеличаването на площите, заети със слънчоглед и намаление на площите заети с пшеница и ечемик.
75% в отглеждането на зърнено-житните култури се пада на земеделските кооперации.
    Тенденцията в Областта е към намаляване на площите със зърнено-житни култури, поради високата себестойност на продукцията-резултат от ниските добиви. Една от причините за тази тенденция е трайното движение на долу в икономическите показатели на кооперациите, което от своя страна води до задлъжнялост към РУСО, ТДД и от тук към невъзможност да ползват ресурси от ДФ”Земеделие”. Друга причина обуславяща тази тенденция е липсата на сдружения на производителите, както в областта на зърнопроизводството, така и в овощарството, зеленчукопроизводството и особено в картофопроизводството.
    Климатичните условия в Кюстендилска област са благоприятни за развитие на зеленчукопроизводство само в полските райони. Зеленчуковите градини са малки и производството от тях е предназначено за задоволяване нуждите на земеделските производители.
Отсъствието на преработвателни предприятия от хранително-вкусовата промишленост на територията на областта е най-важната причина за горната констатация.

    Изграждането на едно, две и повече предприятия ще промени основно картината на зеленчукопроизводството в региона.
Животновъдството в Областта е застъпено в отраслите овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство и говедовъдство. Добрите природо-климатични дадености предлагат условия за развитието на високопланинско и екологично чисто животновъдство.

Горско стопанство


jpg

 Общата площ на горския фонд в Кюстендилска област е 129 096 хектара.jpg
Залесената площ е 112 441 хектара – 89% от площта на горския фонд.
 Площите - горски фонд от територията на Кюстендилска област, са богати с изключително многообразие на растителни и животински видове, ендемити за региона и за страната. С цел запазване на биологичното разнообразие  и естествените екосистеми, на територията на областта са обособени 1 природен парк, 2 резервата и 9 обекта, като защитени природни забележителности. Със специално предназначение са 23% от горския фонд – защитени рекреационни гори и гори в защитени местности. Също така областта разполага със значими недървесни горски ресурси – гъби, билки, горски плодове.

 

География


Област Кюстендил е разположена в югозападната  част на страната  и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи  със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта  съвпада с държавната граница на Република България с  Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.

Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен  комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6  Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно уйно – Границата.
Преминаването на европейските коридори  Е 8 и Е 4 през територията на областта,  зоните на концентрация на уникални природни и  културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и  реални условия за развитие на туризма и комплекно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.
Международните туристически маршрути през областта имат както транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и локална насоченост – свързаниа с местните религиозни, културни или природни феномени.  Особенно благоприятно в това отношение  е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р. Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителното съчетание на природни с антропогенни туристически ресурси  по поречието на р.Рилска от гр. Рила до Рилския манастир.
Област Кюстендил е разположена в югозападната  част на страната  и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи  със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта  съвпада с държавната граница на Република България с  Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.

Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен  комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6  Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно уйно – Границата.
Преминаването на европейските коридори  Е 8 и Е 4 през територията на областта,  зоните на концентрация на уникални природни и  културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и  реални условия за развитие на туризма и комплекно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.
Международните туристически маршрути през областта имат както транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и локална насоченост – свързаниа с местните религиозни, културни или природни феномени.  Особенно благоприятно в това отношение  е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р. Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителното съчетание на природни с антропогенни туристически ресурси  по поречието на р.Рилска от гр. Рила до Рилския манастир.


 Релеф


Територията на областта представлява сложна мозайка от планини и котловини.
В северната част са разположени планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска, които заедно с Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката котловини са част от Краищенската планинско-котловинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген. Тогава в резултат от дълбоко разломяване на земната кора едни блокове се издигат и се образуват планини, а други блокове потъват и се образуват котловини. В един по-късен етап някои от котловините като Кюстендилската, Горнодупнишката (Сапаревска) и Долнодупнишката са обхванати от плиоценски езерни басейни, в които се отлагат пясъци и глини с прослойки от въглищни пластове.
Лисец планина на запад и изток граничи с Каменишката и Кюстендилска котловини, на север – с долината на р. Бистрица, а на юг се свързва с Осоговска планина посредством седловината Девебаир. Най-високият връх на планината е Връшник (1500 м). Чудинска планина се простира между реките Бистрица и Драговищица с най-висок вр. Арамлия (1496 м). В западната част на планината е разположен вр. Китка, който се счита за най-западната точка на България. Земенска планина е разположена между долините на реките Струма (от изток), Треклянска (от север), Драговищица (от юг) и Уйненска и Добридолска (от запад), с най-висок вр. Тичак (1295 м). Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирската и Кюстендилската котловини. Конявска планината се поделя на четири дяла – Ришки, Виденски, Колошки и Кориловски, с най-висок вр. Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.
Каменишката котловина е най-западната, най-малката по площ и най-високата по надморска височина от южната котловинна ивица на Краището в пределите на Кюстендилска област. Границите на котловината се маркират от подножията на планините Осоговска, Лисец и Чудинска и има хълмист релеф. В рамките й има вътрешнокотловинни възвишения, който се издигат със 110-120 м над котловинното поле. Тя се отводнява от реките Бистрица и Лебница. Кюстендилската котловина е разположена по долината на р. Струма между Земенския и Скринския пролом и се огражда от планините Осоговска, Лисец, Земенска и Конявска. Средната й надморска височина е 550 м. Над котловинното поле се издигат вътрешнокотловинните възвишения Копиловци и Спасовица. Тя се отводнява от р. Струма с нейните по-големи притоци Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница. Сапаревската (Горнодупнишка) котловина е разположена между планините Рила и Верила. На запад тя опира до Разметанишкия праг, а на изток се отделя от Самоковската котловина посредством Клисурската седловина (600 м). Котловината се отводнява от р. Джерман и нейните притоци Тополница, Отовица, Гюбрена и др. Между рида Кършия и Дренски рид е образуван Дупнишкия пролом на р. Джерман. На юг от него е разположена Долнодупнишката котловина, известна още като Джерманско долинно разширение. Тя се огражда от склоновете на Рила и Погледски рид, а на юг достига Кочериновския праг. При гр. Бобошево р. Джерман се влива в р. Струма.
На територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от най-мощните интрузивни планини в България - Рила и Осогово.
jpgОсоговска планина е четвъртата по височина планина в България с най-висок връх Руен (2251 м). Площта на планината е 4223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница.В планината има находища на оловно-цинкова руда. Рила планина е най-високата планина на Балканския полуостров – вр. Мусала (2925 м). Дълбоко всечените в релефа долини на реките Яденица, Бели Искър, Илийна, Рилска и Белишка разделят планината на четири дяла. Почти изцяло в Кюстендилска област попада територията на Северозападна Рила (Мальовишки дял), която е ограничена от долините на реките Рилска и Леви Искър. Тук високите части на планината имат алпийски характер с множество ледникови форми на релефа. В тази част на Рила са образувани три била – Отовишко-Кабулско (вр. Отовица, 2697 м), Поличко-Калинско (вр. Калин, 2667 м) и Мальовишко-Мечитско (вр. Голям купен, 2731 м и вр. Мальовица, 2729 м). В следствие на плейстоценските заледявания в Рила са образувани разнообразни ледникови форми като циркуси с циркусни езера, трогови долини, морени и др.

 Климат


Климатът на територията на Кюстендилска област се формира под влияние на радиационния и циркулационен фактор, като в циркулационно отношение  не се отличава от характерния за страната западно-източен въздушен пренос. Преходното географско положение и разнообразният релеф създават разнообразие в проявата на климатичните елементи (температура на въздуха, валежи, ветрове и др.). Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска област се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински. Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2 200 часа, като в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете.
 Умереноконтинентален климат имат Каменишката и Сапаревската котловини, нископланинският пояс по северните склонове на Рила и Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10 0С, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. Най-студен месец е януари – средномесечна температура във височинния пояс до 1 200 м от - 1 до - 4 0С, а най-топъл месец е юли – средномесечна температура между 18 и 20 0С. Средногодишните валежи са от 500 до 650 мм с изразени максимуми през май и ноември и минимум през февруари.
Преходноконтиненталният тип климат е характерен за Кюстендилската и Долнодупнишката котловини и прилежащите нископланински територии на Осогово и Рила. Средногодишните температури са 10-11,5 0С, с януарска температура около 0 0С и юлска – от 20 до 22 0С. Характерна особеност на вътрешногодишното разпределение на валежите в преходната зона е редуването на максимумите и минимумите през три месеца, като средногодишните валежи възлизат на около 600 мм с максимуми през май и ноември и минимуми през февруари и август.
Планинският тип климат се проявява в средновисоките и високите части на Рила и Осогово, където средногодишните температури са в диапазона от + 5 0С (станция Осогово, 1640 м) до - 3 0С (вр. Мусала). В пояса над 2 300 м средногодишните температури са отрицателни, годишните валежи са над 1 000 мм, а снежната покривка се задържа над 130 дни през годината.
 

  Води


 От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом, пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водат началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилската котловина по-добре развити са десните притоци на Струма (Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница), а в Долнодупнишката котловина – левите притоци (Джерман и Рилска). Река Джерман е втората по големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р. Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера. Реките са най-пълноводни през април и май, а най-маловодни – през август и септември. Струма и реките, извиращи от Рила и Осогово, имат снежно-дъждовно подхранване, а останалите – дъждовно-снежно подхранване. В планината има над 140 постоянни и 30 временни езера. По-голямата част от тях са разпространени във вид на езерни групи. На територията на северозападна Рила по-големите групи ледникови езера са Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските и др. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище, което има диаметър 160 м и дълбочина 4 м е обрасло с хидрофилна растителност.
 Термоминералните води имат важно значение за туризма в областта. В Сапарева баня се намира единствения на балканския полуостров гейзер, с температура на минералната вода 103.5 0С, а Кюстендилските термоминерални води имат температура 73 0С. Тези води имат редица лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.


  Почви


Територията на Кюстендилска област се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, което се дължи на разнообразието на физикогеографските условия (релеф, почвообразуващи скали, води, климат, растителност).
Характерни за териториите с надморска височина до 700-800 м са канелените горски почви, които са разпространени в котловините и ниските части на планините. Дебелината на почвения профил е от 70 до 120 см, а на хумусния хоризонт – до 35 см.
В Кюстендилската, Сапаревската и Долнодупнишката котловини са разпространени смолници. Те са локализирани в ниските места на релефа, където почвообразуващите скали са представени от плиоценски или плейстоценски седименти. Смолниците се отличават с тежък глинест механичен състав и високо естествено плодородие.
 В прилежащите към котловините склоновете са разпространени плитки ерозирали канелени почви с дебелина на почвения профил до 55-60 см.
Почвите, характерни за планинския пояс са височинно зонирани и са представени от разновидности на кафявите почви, тъмноцветните планинско-горски почви и планинско-ливадните почви.
От азоналните почвени типове най-разпространени са алувиалните и алувиално-ливадни почви (по речните тераси на по-големите реки), делувиалните почви (по подножията на планините) и фрагментарните почви – регосоли, литосоли и рендзини (по билата и склоновете на Земенска и Конявска планина).


 Растителност


Естествената растителност в Кюстендилска област е изключително разнообразна, което се дължи на различните физикогеографски и биоекологични условия в областта. 
     Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър.
В планинските територии с височина над 800 м растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1 600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.
В Рила, за разлика от Осогово, среднопланинският пояс е съставен главно от смърчови и бялборови съобщества. Характерни за Рила са и горите от бяла мура. В субалпийския пояс на Рила е разпространен клек, който отсъства като пояс в Осоговска планина.
     В карстовите територии от Краището са разпространени типични субсредиземноморски съобщества, представени от шипка, мъждрян, келяв габър и воден габър. Наличието на тези съобщества се обяснява със специфичните микроклиматични условия и карбонатна геоложка основа от устойчив на изветряне варовик.
По долините на реките се срещат типични влаголюбиви (хигрофилни) видове, представени предимно от елша, върба, топола и др.


 Защитени територии – резервати, национални и природни паркове


   На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. Той е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Той включва безлесните части по билото на Рила планина и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината на обща площ 81 046 ха.
В  НП “Рила” са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитания.
Резерватът “Скакавица” (70,8 ха) е обявен през март 1968 г. в землището на гр. Сапарева баня. Това е типичен горски резерват, разположен между 1850 и 2050 м. В него се охранява вековен девствен, предимно беломуров горски масив.

jpgПрез юни 2000 г., една част от Национален парк “Рила” е прекатегоризирана в Природен парк “Рилски манастир”, който обхваща централната част на Рила планина. Със стръмни, труднопроходими склонове, обрасли със смесени широколистни и иглолистни гори, с клекови формации и алпийски пасища, с красиви долини, през които минават пенливи реки, с разнообразен релеф, с величествени скални върхове, с чуднокрасиви ледникови езера, с разнообразния си растителен и животински свят, той е притегателен център за отдих и екотуризъм.
През 1986 г. с площ 3676,5 ха е обявен резерват “Риломанастирска гора”. Създаден е за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елово-букови гори, а също естествената среда на архитектурно-историческия резерват “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за световен паметник на културата.
Особен интерес представляват Стобските пирамиди разположени в последните издънки на Югозападния дял на Рила край с. Стоб. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Бусовец (от юг). Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легенда. Голяма част от земните пирамиди са увенчани с каменни шапки. Стобските пирамиди са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.
В Осоговската планина е разположен природния разерват “Църна река”, обявен за резерват през 1980 г. и обхваща представителна екосистема на първични букови съобщества в климаксова фаза и представя най-характерните биоценози на планината.
На територията на планината са разположени още: природната забележителност “Юч бунар” – група дървета от секвоя на възраст от 110 г. и природна забележителност “Вековна букова гора”,  в непосредствена близост до средновековния манастир “Св.Лука”. Недалеч от м. Бекбунар се намират планински торфени блата с характерна растителност, които представляват интерес за екотуризма. Релефът на планината е удобен за пешеходен туризъм.
Резерват “Габра” е разположен във Влахина планина в м. Малкия средок, край с. Църварица. Той е един от най-старите резервати в България, обявен през 1949 г. на площ от 89,2 ха. Защитената територия е естествено насаждение от черен бор с примес от зимен дъб, цер, бук и габър. Възрастта на дърветата е от 50 до 60 г., а височината им надминава 40 м.
Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом, пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.

 Полезни изкопаеми


В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни изкопаеми.
Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с дебелина от 1 до 6.6 метра. Съдържат пепел 25-45 % и сяра 2.9 %. Долната топлотворност е 10.5 МДж/кг. Лигнитни въглища се добиват в  Катрищенския въглищен басейн, полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина), гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали (коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните материали.
Един от най-големите басейни на кафяви въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запас), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол”.
Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), керамични глини (с. Яхиново) и доломити, като суровина за металургията (с. Делян).
Дупнишката котловина има тектонски произход. Котловинното равнище (полето) има плосък релеф и се характеризира с преобладаващ акумулативен процес. Полето е изградено от алувиални и делувиални материали (кватернерни чакъли и пясъци), които са изградени главно от кристалинни шисти – гнайси. Срещат се и гранити, гранитогнайси и др. Те представляват акумулативна повърхнина, която в по-голямата си част е заета от реките Джерман и Джубрена и вододела между тях.
В района на община Трекляно при селата Злогош и Горно Уйно са открити кварцови жили. Нечисти варовици има в района на Горни и Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош. Железни орудявания са установени в Чешлянци, Сушица и Добри дол; медни – Злогош и Сушица; златни – Шатовица, Злогош, Киселица, Чешлянци. Находища на неметални полезни изкопаеми: фосфорни-Чешлянци; въглища – Горни и Долни Кортен; скалооблицовъчни материали, мрамори, гранити и варовици – Сушица, Брест; инертни материали – по поречието на р. Треклянска. Златоносни разсипи: полеогенско грубкластични скали – Злогош; плиоценски чакъли – Треклянска река. Интерес представляват само злато-съдържащите. Най-добре изразените полезни изкопаеми са железните. В миналото по тях са били извършвани и експлоатационни работи. Установено е метаморфогенно рудопроменяне в района на с. Чешлянци. То се проследява по протежението на Милевския навлак. Дължината на железнорудния хоризонт е 15 км.
В района на община Бобошево (западно от гр. Бобошево) в миналото е добиван барит. Към настоящият момент дейността е прекратена. Скалите над града са богати на варовик. Правени са опити за добив на медни руди. В с. Слатино, м. Черешата са проучвани глинени залежи за производство на тухли и керамични изделия. 

 На територията на Област Кюстендил се намира Регионално управление на горите, където се намира и седалището на администрацията. Съгласно административно-териториалната подялба на страната РУГ Кюстендил стопанисва горския фонд на Общините: Трън, Трекляно, Кюстендил,Невестино, Брезник, Ковачевци, Земен, Радомир, Бобов дол, Бобошево, Дупница,Сапарева баня, Кочериново и Рила.

  РУГ - Кюстендил

jpg

 

История


Благоприятният климат, плодородните полета, напоявани от реките Струма, Джерман, Рилска и техните многобройни притоци, целебните минерални извори и богатите рудни находища в земите на днешната Кюстендилска област са основни фактори тук да възникне и се развие човешка цивилизация още през VI-V хил. пр. Хр. За живота и бита на най-древните обитатели на Кюстендилския край разказват стотиците регистрирани и проучени археологически паметници на културата.

jpg

 Главните причини за основаването на града от римляните са наличието на термални извори с голям дебит, както и необходимостта от градски център в близост до богатите на рудни находища планини. За избора на място на града е повлияло и наличието на голямо и популярно тракийско светилище при минералните извори в подножието на хълма Хисарлъка.

Сред най-забележителните паметници от периода на българското средновековие, запазени до наши дни, са църквата “Св. Георги” в кв. Колуша – Кюстендил, църквата “Св. Никола” в Сапарева баня, църквата “Св. Тодор” в Бобошево, църквата в с. Мърводол, църквата “Св. Архангел Михаил” в Рила, крепостта при с. Ръждавица – Кюстендилско и др.
В края на първата четвърт на ХV в., след едно неуспешно въстание на българското население, османските завоеватели ликвидират относителната самостоятелност на земите на деспот Константин и те окончателно са включени в рамките на турската империя. Средновековният Велбъжд, преименуван на Кюстендил е превърнат в център на санджак.
През годините на петвековното османско робството българският дух не загива. Просветни огнища от първостепенно значение са преди всичко манастирите. Духовната история на Кюстендилският край е свързана с многообразната и богата дейност на Рилския манастир, най-голямата православна обител на Балканите, извън Атон. Синовете на Велбъждския болярин Яков – Йосиф, Давид и Теофан, още през втората половина на ХV в. го възобновяват и през 1466 г. сключат писмен договор с руския светогорски манастир “Св. Панталеймон” за взаимна помощ, с което успяват да възродят тази крепост на българщината. През 1488 г. е изписана църквата на манастира “Св. Димитър” край Бобошево, изиграл, както и Рилския манастир, огромна роля за запазване на българското народностно съзнание в цяла Югозападна България.

jpg

През епохата на Българското Възраждане (ХVІІІ-ХІХ в.) населението от кюстендилско, както цялото българското население, повежда борба за национална просвета, независима българска църква и политическо освобождение.
Кюстендилският край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков от Рила е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на Априлското въстание е въстанието в с. Разловци (Кюстендилска кааза) начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и Стоян Разловски. Стотици българи от района се включват в редовете на българското опълчение през Руско-турската война от 1877-78 г.
В резултат на подписаният на 3 март 1878 г. Сан-стефански мирен договор между Русия и Турция, кюстендилският край е освободен, а след Берлинският конгрес, по-голямата му част е включена в пределите на Княжество България, но отделни негови западни територии остават все още под турско владичество.
В рамките на свободна България Кюстендилски окръг се развива с ускорени темпове. Стопанството му се характеризира с развитие на овощарството, тютюнопроизводството и животновъдството. Продължават да се развиват и редица занаяти. В края на ХІХ в. се появяват и първите индустриални предприятия за преработка на селскостопанска продукция – мелничарство, тютюнопроизводство, пивоварство и др.
Издигат се зданията на първите промишлени предприятия: фабриката на Жорж Симоне, тютюневите складове на Балкантабак, на Божков и на Бояджийски, Вакумната фабрика, мелница “Сноп” в Кюстендил, дървообработващото предприятие на братя Балабанови от 1903 г. в с. Бараково, мукавена и книжна фабрика от 1928 г. и др. Започва експлоатацията на въглищното находище в Бобов дол (1891 г.), усилено се реализира строителството на пътища.

jpg

През този период Кюстендил и кюстендилския край играят изключително важна роля в борбите на българите за освобождаване на Македония от турска власт. Българите от региона вземат дейно участие в Кресненско-разложкото (1878 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.).
Всеобщият подем на следосвобожденска България се отразява и на развитието на културата в Кюстендил и останалите селища от региона. Тук творят видни художници, писатели, музиканти и учени – Крум Кюлявков,Георги Стаматов, Емануил Попдимитров, Георги Горанов, Марин Големинов, учените Йордан Иванов, Йордан Захариев, Ефрем Каранов, Иван Кепов, Асен Василиев и др. В платната на големият художник на България Владимир Димитров – Майстора грее духовната и физическа красота на хората от този край и богатството на кюстендилската земя. Творбите на кюстендилските художници – Кирил Цонев, Стоян Венев, Никола Мирчев, Борис Колев са познати в цял свят.

За периода от 1944-1980 г. Кюстендилски регион променя стопанския си облик, който от аграрно-промишлен се превръща в индустриално-аграрен. Създават се предприятия на тежката промишленост, химико-фармацевтични и крупни предприятия на леката промишленост – хартиено-целулозна в Кочериново, преработка на дървесина в Дупница, обувна промишленост в Кюстендил и Дупница, застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.
В селското стопанство за периода е добре развито овощарство – в Кюстендилската котловина, в района на Сапарева баня, Бобошево, Кочериново и Рила. Кюстендилските череши и ябълки се изнасят за целия свят.
След 1989 г. настъпилите демократични промени, свързани с развитието на политическата демокрация и пазарна икономика, динамично променят развитието на Кюстендилски регион като цяло. Извършва се раздържавяване и приватизация на промишлеността, селското стопанство, туризма, банковото дело, строителството и др.
Кюстендил и Кюстендилски регион се променят през последните години изключително динамично. В икономиката на региона са застъпени почти всички отрасли на националното стопанство: селско стопанство, горско стопанство, включително дърводобив, лов и риболов, добивна и преработваща индустрия, строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.


 

Население

Население по общини


 * По данни на НСИ

Област                                 Общини

Население към  31. 12.2009

2006

2007

2008

2009

Област Кюстендил

150792

149187

147531

145577

Бобов дол

10424

10240

10048

9807

Бобошево

3381

3325

3236

3163

Дупница

49085

48463

48258

47915

Кочериново

6025

6302

6112

5949

Кюстендил

65248

64343

63714

62949

Невестино

3588

3533

3377

3234

Рила

3689

3649

3576

3476

Сапарева баня

8238

8221

8134

8057

Трекляно

1114

1111

1076

1027

 Вътрешна миграция


От 2008 г. механичното движение на населението включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея. Заселените в чужбина са изселени от страната, а изселените от чужбина са заселени в страната.
През 2008 г. в преселванията са участвали 4 223 души, които са с 1 935 по-малко в сравнение с предходната година.
В резултат на преселванията областта е намаляла с 369 души, което е с 207 души повече от предходната година. Естественият прираст на населението за 2008 г. е -369 души, от които -161 мъже и -208 жени.

Години

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Заселени

3015

2250

3056

2162

2998

1927

Изселени

3863

3087

3345

2632

3160

2296

png

 * По данни на НСИ 


Естествен прираст на населението


Години

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Естествен прираст

-1522

-1371

-1465

-1452

-1443

-1287

На 1000 човека от населението

-9.7

-8.8

-9.5

-9.6

-9.6

-8.7

 

  * По данни на НСИ

 

Карта на областта

 

Общини на територията на област Кюстендил


 

jpg
Google map 

Общини на територията на област Кюстендил


 

png

Община Кюстендил 

www.kustendil.bg

png

Община Дупница

 www.dupnitsa.bg

png
gif

 

gif

 

gif

gif

gif

 t

Община Трекляно

www.trekliano.eu

 


ТЕЛЕФОН

ФАКС

ЕЛЕКТРОННА ПОЩА

ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ

078 / 55 10 05

078 / 55 11 66

078/ 55 10 04

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА ДУПНИЦА

0701/ 59 211

0701/ 59 257

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА ТРЕКЛЯНО

07927/ 62 11

07927/ 62 22

obshtina_treklq Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА НЕВЕСТИНО

0791/ 5 22 10

 

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ

0701/4 79 18

0707/ 2 35 75

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА БОБОВ ДОЛ

0702/ 6 23 23

0702/ 6 39 56

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА БОБОШЕВО

07046/ 23 54

07046/ 23 43

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО

07053/ 20 11

07053/ 23 30

obst_kocherinovo@mail.bg

ОБЩИНА РИЛА

07054/ 20 20

07054/ 22 86

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.